Разкази на български

Еротичният сън на татко

Баща ми беше образован човек. Още на млади години бе напуснал селото и отишъл да кара висшето си образование в София. След падането на Берлинската стена бе тръгнал да обиколя по различните континенти и бе видял много свят.

„Преди да тръгна на моите пътешествия не вярвах в съществуването на нито един Бог“, обичаше да казва той.

„След като се върнах, вярвам във всички Богове!“

прочети целия разказ

Българският йога инструктор в Берлин

„Благодарение на такива момчета успяхме да изгоним византийците“, бе мисълта, която ми мина през главата, когато видях Борил за пръв път. Той бе снажен момък с много добре тренирано тяло. Имаше дълги до рамената кестеняви, къдрави коси, които носеше на плитка. Вървеше наперен като петел. Големите му кафяви очи придаваха със своята дълбочина мистериозност, а ярката му усмивка благост в неговото излъчване.

прочети целия разказ

Цюрихският Павароти

В Цюрих имаше един мъж, който страшно много приличаше на Лучано Павароти и също като него пееше опери. Разликата между него и италианския тенор се състоеше в няколко неща: Първо този мъж пееше само нощем и само от своята кола по централните площади на града. Второ за своето представление той не искаше никакви пари. Всеки минувач можеше да го слуша колкото си иска . Приликите с Павароти също бяха налице: той също имаше…

прочети целия разказ

Намеренията на жените

„Taba“ беше името на бразилски ресторант в центъра на Източен Берлин. Място, където неделя вечер бразилците се събираха, правeха музика, танцуваха и се забавляваха. „Ако животът е твоята страст, Бразилия е твоята дестинация!“, гласеше  рекламният лозунг на бразилското министерство за туризъм. Ако парите и времето не ти стигаха, за да идеш до Бразилия,  в това ресторант че можеше човек да вкуси от истината на тези думи. Стените на заведението бяха…

прочети целия разказ

Желанието, което дядо Коледа не можа да изпълни

Вечерта протичаше добре. Това си беше в реда на нещата. В края на краищата беше Бъдни Вечер. Пришпорвах от адрес на адрес моето старо черно колело. Притежавах един от онези холандските класици, които дори и в напреднала възраст си вършеха достойно работата. Това беше необходимо, защото на тоя ден ми беше отредена една извънредно важна роля. Може би най- важната: тази на дядо Коледа. Носех дълго, червеното палто, на главата ми бях нахлузил червена щапка с бял пискюл. Бях се изпотил от карането на колелото, а от полиестърската ми брада не можех да дишам нормално. Със сигурност представлявах от страна смешна картинка…

прочети целия разказ

Тоягата на дядо Коледа

Берлин е либерален град.  ” Живей и остави другите да живеят”, беше казал преди много години Великият Фридрих и това се беше превърнало в девиз на града. Това може да се види в много аспекти на живота в Берлин. Един от тях беше свободното изживяване на сексуалността. През младежките ми години в България не бях свикнал да виждам мъже, които си държат ръцете или се пипат на обществени места по задните части. Да не говорим за целувки или бракосъчетания…

прочети целия разказ

Из съкровените Коледни желания

Дойдоха коледните праздници. Трябваше да бачкам като дядо Мраз. Това не беше шега, а съвсем професионално организирана работа. В моя университет имаше работна борса за студенти и хората, която я водеха, организираха специално обучение за това. Ако не се прибираш з а Коледните праздници вкъщи и искаш да изкараш някой лев, това беше идеално. Желаещите бяхме предимно чуждестрани студенти. Сред нас имаше представители на всички континенти без Антарктика. Имаше и Снежанки, на които немците…

прочети целия разказ

За пръв път с автобус в Берлин

В една книга за пътешественици бях прочел, че да опознаеш нов град и менталитета на хората живеещи в него, трябва да използваш градския му транспорт. Бях за пръв път в Берлин. Бях пристигнал преди два часа от София и исках да го разгледам.

прочети целия разказ

Най-големият проблем на плажовете на Кейптаун

Самолетът точно се приземяваше на летището в Кейптaун и невероятната гледка ме накара да затая дъх. От едната страна на града величествено се издигаше върхa на хълма Lions Head, който наистина приличаше на лъвска глава. От другата страна планината Table mountain се извисяваше над Атлантика, а той блестеше със силата на отразените в него слънчеви лъчи.

прочети целия разказ

Господин Голдман

Вечерта не започна много обещаващо. Имах две покани за откриването на модния панар за дънки „Bread & Butter“ и една страхотна мадама се беше навила да ме придружи. Тя беше не само приказно красива, но и бая известна австралийска художничка. Бях се запознах с нея на откриването на една нейна изложба в Берлин. Дългата и´златиста руса коса, зелените и´изскрящи очи, чипото и´ носле, заобоколено от по детски невинните и´лунички и не на последно място малкото и´спортно дупе ме впечатлиха поне толкова колкото изкуството и´.

прочети целия разказ

Кралица Корона и цар Страх – част 2

 „Весо, спомняш ли си апартамента ми в София?“, чух Иван да казва по телефона. Гласът му звучеше някак си тежко. Дишаше учестено. Сякаш някаква носталгия се прокрадваше в него.„Как мога да го забравя, Ванка!“, опитах се да го ободря.  „В него за пръв път в живота си танцувах блус с момиче. Беше на песента „“Блус за двама”“ на Диана Експрес.  Бях толкова влюбен, че никога през живота си няма да забравя тази тръпка. А само колко други купони сме преживели заедно там!“

прочети целия разказ

Тихият протест на един българин в Цюрих

Цюрих ми беше дошъл до гуша. Тези заситени от живота лица на Belevue, костюмираните марионетки на Bahnhofsstrasse, елегантните гаджета в Grieder, които изглеждаха прекалено перфектно, за да могат да бъдат заговорени. За мен градът предлагаше идеалната картина за съвършения фалш и илюзиорното изживяване на щастието от битието. Никой не можеше да ме убеди, че консумацията може да направи хората щастливи.

прочети целия разказ